2020: Светът гори

Тази статия оригинално бе публикувана на 7 Януари 2020, съответно не включва важните развития в световната икономическа и политическа криза, предизвикани от коронавируса. Въпреки това, тя все още е полезна, защото описва общите процеси и противоречия в световната ситуация, които обясняват защо сегашната криза е толкова сериозна.

[Прочетете оригинала на английски тук]

Началото на новата 2020 година бе посрещнато с обичайното тържествуване. В Лондон, както и в Единбург и други големи градове из Великобритания, веселбите за новото десетилетие включиха и фойерверки. Несъмнено, новият министър-председател Борис Джонсън е празнувал още по-ентусиазирано от повечето си съграждани. След като спечели изборите през декември 2019 г. с голямо мнозинство, сега най-после има възможността да изведе държавата от Европейския Съюз и да сложи успешен край на преговорите по Брекзит. Поне така изглежда на теория.

Действителността, обаче, е доста различна.

Сериозните стратези на капитала гледат към бъдещето не с ентусиазъм, а с ужас. Ако човек чете страниците на финансовата преса, лесно може да се сети за изказването на Бертолд Брехт: “Този който се смее, още не е научил лошите новини.” На 1 януари, списанието “Икономист” издаде мрачна присъда за световната икономика:

“Световният растеж за 2019 бе най-бавния от финансовата криза на 2008-09 г. насам. Световният БВП се покачи с около 2.2%. Тази година ще бъде малко по-успешна, според последните оценки на Икономист Интелиджънс Юнит, дружество сестра на списанието. Прогнозата им за 2020 е икономически растеж от 2.4%.

Очаква се богатите икономики да растат със подобно безжизнено темпо като през 2019 – в Еврозоната, с почти същото: 1.3% срещу 1.2% от миналата година. Икономист Интелиджънс Юнит предвижда доста сериозно забавяне на растежа в САЩ, от 2.3% на 1.7%, заради потискащия ефект на напрегнатите търговски отношения върху инвестициите.

Очаква се да продължи и световния спад в производствения сектор, което също ще има отрицателен ефект върху растежа. Един евентуален Брекзит без сделка би могъл да влоши положението, както и за самото Обединено Кралство, така и за неговите търговски партньори.”

Изобщо не е изключено Великобритания да напусне ЕС без сделка. Борис Джонсън като чели е станал още по-глупав и безотговорен отколкото преди изборната победа. Първото му действие при завръщането му на Даунинг Стрийт 10 (резиденцията на премиера) бе да инициира законопроект който би забранил евентуално удължаване на преговорите с ЕС след декември 2020.

Тъй като всички (освен, очевидно, безумните и безразсъдни лидери, които сега управляват Великобритания) са на ясно, че е невъзможно да се сключи много сложно търговско споразумение в рамките на 12 месеца, тази постъпка на Джонсън е безумие. Но сега, под смелото ръководство на полуделите Консерватори, сме на ръба да вземем значителна стъпка в тази посока.

Еуфорията на банкерите и капиталистите, когато разбраха, че Джереми Корбин (левият лидер на Лейбъристката партия), няма да е следващия министър-председател, не продължи дълго. Лирата първоначално се покачи, но после спадна рязко след като финансовите центрове осъзнаха, че държавата мина от трън, та на глог.

Притеснението на световните борси е напълно оправдано. Брекзит без сделка би бил катастрофален и за Великобритания, и за Европа, както и би имал сериозни ефекти върху световната икономика която, въпреки триумфалната пропаганда, в момента се намира в много крехко положение. Всякакъв сериозен шок (Брекзит без сделка, нова война в Близкия Изток, т.н.) би могъл да я потопи в дълбока рецесия – още по-дълбока и по-сериозна от тази през 2008.

Щом този факт стане ясен на британския народ, подкрепата за Консерваторите (която и без това е много повърхностна) ще се изпари като капка вода на топъл котлон. Борис Джонсън няма да може да спази своите обещания ако Великобритания попадне в икономическа криза, предизвикана от олигофренната политика която той и поддръжниците на Брекзит които сега контролират Консерваторската партия са решили да следват.

Но защо да се притесняваме за бъдещите катастрофи? Да живеем за мига! Да ядем, да пием и да се веселим, защото утрешния ден… е, това е друга история.

Фойерверки в Ню Йорк – и в Багдад

Междувременно, от другата страна на Атлантическия океан, над един милион души се събраха да посрещнат новата година около Таймс Скуеър. Това събитие се състои всяка година. Но тази година, имаше нещо различно.

За пръв път, полицията планирала да използва дрон за да наблюдава празненството на Таймс Скуеър. Освен дрона, Полицейското управление на Ню Йорк каза, че ще използва хиляди камери, полицаи и други мерки, за да гарантира сигурността на купонясващите. “Ще видите много въоръжени полицай с големи пистолети”, каза полицейският комисар Джеймс О'Нийл.

Тези извънредни мерки са осезаема проява на новото чувство за несигурност което постепенно се разпространява из американското общество. Това чувство е от своя страна отражение на дълбоката световна нестабилност и на факта, че Америка е въвлечена във много войни.

Разрушението на Кулите близнаци в терористичната атака на 11 септември 2001 г. беше строго предупреждение за какво можеше да се случи на САЩ в резултат на тяхното заплитане в глобални противоречия, особено в Близкия Изток. Тази нестабилност се е изострила благодарение на непредвидимите действия на сегашния обитател на Белия Дом.

Впрочем, споменатият дрон така и не бе използван на Нова Година, заради “противни метеорологични условия”. Полковник Теренс Монахан каза, че дронът не могъл да се използва заради тежкия дъжд и силния вятър. Вместо това, полицията употреби хеликоптери за да наблюдава тълпата отгоре.

Със или без дрона, партито продължи без сериозни инциденти. Тълпите хора се насладиха на шоуто с фойерверки. Но няколко дни по-късно, в далечния Багдад, небето бе осветено от друг вид фойерверки, много по-смъртоносни. След напрегнати отношения които почти доведоха до сблъсък през 2019, САЩ и Иран посрещнаха новата година към звука на бойните барабани.

Ескалацията започна на 27 декември, когато десетки ракети, изстреляни от милиция в Ирак наречена Катаиб Хизбула, която е подкрепена от Иран, удариха иракска военна база в Киркук, убивайки един американски изпълнител и ранявайки американски и иракски войници. Два дни по-късно, САЩ отвърна на атаката, въпреки възраженията на иракското правителство, с въздушно нападение на иракска територия, което уби поне 25 члена на Катаиб Хизбула и рани над 50.

След като хиляди протестиращи нападнаха американското посолство в Багдад, Президентът Доналд Тръмп заяви, че Иран ще бъде държан отговорен. “Те ще платят много ВИСОКА ЦЕНА!” написа в Туитър Тръмп. “Това не е Предупреждение; това е Заплаха. Честита Нова Година!”

Тръмп удържа на думата си. На 3 януари, издаде заповедта за убийството на иранския генерал Касем Сулеймани чрез дронова атака в Багдад. С това свое действие, американският президент веднага въвлече света, особено Близкия Изток, в дълбока криза.

Незадоволен от това, че разруши ядреното споразумение с Иран, което бе съставено с много болки след години дипломатически усилия, Тръмп иска още повече да провокира режима в Техеран. Предприемайки такива мерки, той показва тоталното си презрение към така наречените съюзници на САЩ, които не бяха консултирани за тази нова авантюра, макар че тя засяга директно и техните интереси.

Реакцията на дори най-десните коментатори във Великобритания, най-близкия съюзник на САЩ, бе универсално негативна. Реакционният Тори вестник Дейли Мейл веднага публикува статия със заглавието:

“Държавното убийство на иранския генерал Касем Сулеймани: каква огромна глупост”

Кой може да е толкова глупав? Ами, Доналд Тръмп, разбира се: първият приятелят на Борис Джонсън, когото Дейли Мейл толкова уважава.

Тази статия не е мястото да обсъждаме събитията в Близкия Изток. Писахме за тази тема вчера. Достатъчно е да кажем, че най-новите събития просто подчертават дълбоките сътресения които вече съществуват в световен мащаб и на всички нива: финансово, икономическо, политическо, дипломатическо и военно.

Това са симптомите на една болна социо-икономическа система, която е надживяла своята историческа полезност и сега представлява постоянна заплаха за съществуването на човешката цивилизация, ако не и за бъдещето на самата планета.

Австралия в пламъци

Едно от най-впечатляващите шоута с фойерверки на Нова Година винаги е в Сидни. Тази година не беше изключение, въпреки че в редица други австралийски градове шоуто бе отменено. Австралия от месеци е опустошена от ужасяващи пламъци, засилени от високите температури и сушата.

От септември месец, пожарите в източната част на държавата са убили шестима души, унищожили над 700 домове и покрили градове като Сидни с пушек. Димните облаци от пожарите са толкова големи, че се виждат от космоса и са стигнали чак до Нова Зеландия.

Имаше хора които бяха против това да има шоу с фойерверки тази година, твърдейки, че то ще изпрати погрешното съобщение. Те искаха организаторите да го отменят и вместо това да се дарят парите на пострадали фермери и на пожарникари. Но защо едно национално бедствие което до тук е разрушило животите и домовете на безброй граждани да попречи на това да се организира един голям купон? Шоуто с фойерверки в Сидни продължи по план.

Казват, че римският император Нерон е свирил на лирата си и е пял докато Рим е бил в пламъци. Следвайки стъпките на този уважаем предшественик, кметицата на Сидни защити решението да се продължи с фойерверковото шоу. Г-жа Мур заяви на пресконференция, че новогодишните празненства щели да “дадат надежда на хората в този ужасен момент.”

Точно така! Нека австралийският народ се усмихва, дори и когато домовете им са изпепелени и градовете им се задушават от отровни изпарения и не се знае колко много трупове се намират под руините. Най-важното е да се поддържа морала, и най-вече да се поддържат печалбите на хотелиерите, банкерите и капиталистите.

Въпроса с печалбите очевидно бе много важен за кметицата, която ни напомни, че: “Много хора вече са дошли тук със самолет и са си платили за хотели и ресторанти, идвайки тук от цял свят за новогодишните празненства. Това генерира A$130m [157 милиона лв.] за икономиката на Нов Южен Уелс [щата, в който се намира Сидни], снабдява ни с туристи, създава работни места и поддържа безброи малки бизнеси.”

Хавайската ваканция на Скот Морисън

Преди само осем месеца, Скот Морисън, лидера на австралийската Либерална Партия, бе обявен за политически гений след като неочаквано спечели изборите. Победата му се дължи отчасти на ентусиазираната му подкрепа за мощния сектор на австралийската въгледобивна промишленост.

Как се променят времената! Температурите се покачват, пожарите продължават и съответно много австралийци обвиняват министър-председателя, че не е успял да успокои гражданите и да им осигури помощ от държавата. Обвиненията срещу г-н Морисън и неговото правителство също така касаят политиките в областта на климата.

Морисън сега е обвинен в омаловажаване на тежестта на тази криза. Това не е ли малко нечестно? Не отмени ли той заслужената си ваканция за да посети пожарните зони? Е, да, но честно казано, това решение не беше взето леко, но само след внимателно разглеждане и много лоша публичност в пресата.

Решението на Морисън, да замине на почивка със семейството си бе посрещнато с предсказуемо гневни реакции в медиите и в социалните мрежи, които подсказваха, че не е редно той да е “изчезнал в действие” точно в момента в който кризата ескалира, особено след като той бе критикувал един пожарникарски шеф, че прави същото.

Кабинетът на г-н Морисън първоначално отрече той да е на Хаваите, но в социалните медии беше публикувана снимка където той позираше с други туристи на плажа с бира в ръка, което хвърли съмнение относно тези възмутени откази. Хаштагове като #WhereisScoMo и #FireMorrison бързо почнаха да се разпространяват из социалните медии.

Най-после, премиерът потвърди, че наистина е на Хаваите но и заяви, че ще се върне по-рано. Това закъсняло съобщение дойде малко след като двама пожарникари – и двамата доброволци и бащи на малки деца – бяха умрели. Те бяха първите пожарникари, загинали в тази криза.

“Предвид тези трагични събития, ще се връщам от отпуск в Сидни колкото се може по-скоро,” заяви той. Може дори да се каже, че премиерът изчака до последно преди да предприеме това действие. Но лидерът на така наречената опозиция, г-н Албанийз, каза че премиерът “заслужавал почивка”, макар че го изкритикува за “липсата на информация и прозрачност.” Е, на това му се вика боен разговор!

Премиерът предлага на жертвите… своите молитви

След като направи крайната жертва, да напусне предсрочно хавайското си убежище, Морисън доказа своята щедрост във възхвалите за огнеборците-доброволци, повече от които са обучени – което е добре – но също така неплатени – което е още по-добре.

Тези смели мъже и жени ежедневно рискуват живота си за да се борят с неудържимите пожари. Някои са загубили живота си в пламъците. Но Морисън очевидно е на мнение, че добродетелта е своя собствена награда. Той твърдо отхвърли призивите за по-голямо финансиране на пожарникарите, считайки, че съществуващите ресурси са достатъчни и че доброволците “искат да бъдат там.”

Но премиерът успява да покаже своята щедрост и човезност по други начини. Той избърза да изкаже към жертвите на тази криза своите “мисли и молитви.” Сега, мислите и молитвите, както всички знаем, са доста евтини. Но когато стане въпрос да се отпуснат пари за пострадалите, или да се гарантират застраховките им, Морисън изведнъж изпада в тотално мълчание… вероятно защото мълчанието е изключително благоприятно за ефикасността на молитвата..

Досега за съжаление трябва да констатираме, че молитвите на министър-председателя досега са останали без отговор. Температурите се покачиха до нови височини и пожарите продължиха да се разпространяват тревожно, опустошавайки още населени места. Военноморските сили трябваше да бъдат повикани, за да спасяват хора от плажовете в райони, консумирани от пламъците. Броят хора, загубили живота си, все още е неизвестен. Но много хора са загубили домовете си и цялото си имущество.

Междувременно, хиляди хора излязоха на улицата в Сидни, където качеството на въздуха е стигнало до опасно ниски нива. А една жена, чиято къща бе разрушена от пожарите, стоеше пред сградата не парламента в Канбера със ръкописен знак, който гласеше просто: “Морисън, климатичната ти криза разруши дома ми.”

Австралия, чиято икономика е зависима от въглища, е една от първите държави в света по емисии на парникови газове на глава от населението. Индекс за постижения в предотвратяването на глобалното затопляне за 2020 поставя Австралия на последно място от 57 държави за климатичната ѝ политика, добавяйки, че тя се е върнала назад при правителството на Морисън.

Огромният, неизползван запас на въглища в североизточна Австралия от години беше обект на желание за индийския индустриален гигант Адани. През юни, когато австралийското правителство даде одобрение на компанията за извличане на въглища от резерва, то не само възнагради тяхното лобиране и политиканстване, а също така отвори вратата за Адани да реализира своя голям план за верига на въглищни доставки, която се простира в три държави.

Въглища от австралийската операция, Кармайкъл проджект, ще бъдат транспортирани до Индия, където фирмата строи нова електроцентрала за близо $2 милиарда. Произведената електроенергия ще се продава в съседство в Бангладеш. Победата на Адани в Австралия осигури, че въглищата ще останат вплетени в икономиката и живота на тези три държави (които заедно представляват една четвърт от световното население) за още много години, ако не и десетилетия.

Но Либералното правителство отхвърли тези притеснения. Вицепремиерът Майкъл Маккормак заяви, че държавата трябва “абсолютно” да продължи да експлоатира въглищните си ресурси. Той отхвърли притеснения относно тази политика като загриженостите на “побесняли градски левичари”, добавяйки: “Има пожари в Австралия от началото на времената.” Това може и да е вярно, но никога не са били с такъв огромен мащаб и такава смъртоносна бързина.

В капиталистическата система, дългосрочните интереси на околната среда и бъдещето на самата човешка раса винаги ще са на далечно второ място зад частните интереси и печалби. Печалбите винаги ще са на първо място. Животът, здравето и сигурността на обикновените хора никога не могат да пречат на алчността на капиталистите за принадената стойност.

Отношението на тези буржоазни политици към съдбата на милиони обикновени австралийци е типично за презрението, което проявява големият бизнес и неговите политически представители във всички страни. Само остава някой да подаде на г-н Маккормак и неговия шеф една лира втора употреба и лист стихове на императора Нерон. Тогава, картинката би била пълна.